Фосфор (P – Phosphate)

Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: Сутрин, на гладно до10ч.

Фосфор (Р)

В организма на възрастен човек се съдържат около 500-800 гр. фосфор. Фосфатът е предимно вътреклетъчен анион. Основната част от фосфата в организма около 80% е в костите (хидроксиапатит), а останалите 20% са в състава на фосфорорганични съединения (фосфолипиди, нуклеотиди, нуклеинови киселини, фосфопротеини) и макроергични съединения (АТФ, креатинфосфат и т.н.). В извънклетъчната течност се намира много малка част, която се означава като „неорганичен фосфат“. Неорганичният фосфат е формата, под която фосфорът се резорбира, пренася между клетки, респ. органи и се отделя от организма.

Регулацията на фосфатното ниво в плазмата е тясно свързано с тази на калция. В нея участват: PTH, Vit.D и метаболитите му, калцитонин, чрез три основни процеса: резорбция в храносмилателния тракт, гломерулна филтрация и реабсорбция в бъбрека, обмяна в костите.

Състояния с повишен фосфор: ХБН, хипопаратиреоидизъм (↓Са, ↑Р), повишен внос на фосфати, интоксикация с Vit.D, остро лизиране на туморни клетки (цитостатично лечение), кръш с-м и др.

Състояния с понижен фосфор: първичен хиперпаратиреоидизъм (↑Са, ↓Р), рахит (дефицит на Vit.D), лечение с антиацидни препарати, алкохолизъм и др.

реф. стойности :
0.90-1.60 mmol/l
деца:
0.95-1.95 mmol/l